при всяко месечна среща с хазяина си изпитвам чувство за безвремие. всъщност това не е точната дума, но някак не мога намеря по-правилна.
всякаш съм на седем (като малкият му внук), на 19 (като големия), на 52 (на колкото е сина му) и на 79 (на колкото е той). понякога всичко това едновременно..
виждам как е минало и как минава времето. плаша се, колко бързо изчезват дните, но е някак хубаво да живееш по толкова различни начини.

п.п. ботушите ми изчезват мистериозно вече съвсем регулярно и закономерно. подозирам, че котката ходи да мърсува с тях.

Хубаво е, да! Ама нали сме "многопрофилни кукувици"...те затова:) летят си дните, еййй! И аз нещо съм я подкарала фазата - кога минаха 5 години, де**а хахах:)))) Няма страшно, Тотс, още ни остава:Р Никъде не е казано, че така лесно ще приключат мъките:D :D :)

..Или потърси пак:)

а, аз ги намерих. ама те често изчезват. винаги съм знаела,че котката страда, че не е достатъчно висока, та избива комплекси с моите кристални пантофки :)))